Действителността около мен е проявена моя минала мисъл!

Напоследък ставам свидетел на какви ли не човешки проблеми – мъжът, изпаднал в заблудата на собствената си илюзия за свобода, несъзнаващ следствията на това и предстоящият отклик на всичко физическо у него, напълнял до степен на невъзможност да се движи, жената, изживяваща своя най-голям кошмар, ежедневно, като жертва на семеен тормоз – отхвърлена, неглижирана, необичана, детето, етикирано катто агресивно – викащо без глас, неистово, за внимание и любов… твърде познато, нали? Аз не съм изключение, преживявам своите несъвършенства, но има малка разлика – аз, твърде на ниско ниво и несъвършено, съзнавам ясно думите на Сократ – „но другите и това не знаят!“ /“Аз знам, че нищо не знам, защото това, което знам е само зрънце от това, което не знам. Но другите и това не знаят!“Сократ/. Не, че съм се приближила до мъдростта на Мъдреца, но тъй като превърнах мечтите си в свой начин на мислене, в свой път, в своя професия – сега имам привилегията, или нещастието – да осъзнавам неща, за които другите не си дават сметка, забързани в своя делник!

Та, накъдето и да се обърнем, ще срещнем препоръки как собствената ни мисъл  е творецът на собствената ни действителност. И, какво от това… Четем, харесва ни и… продължаваме, неосъзнавайки какво всъщност означава това! Сега ще се опитам в няколко изречения, да поясня това, според моето тълкувание:

  1. Всеки път, още в детството, когато изобщо думите, мислите и това, което сме има някакво значение, сме се почувствали зле, наранени и сме допуснали мисъл – колко много ни дразнят всички, как искаме да сме свободни да си правим каквото искаме – ние сме положили началото на действителността, която изживяваме в момента. „Виновникът“ за това е собственото ни подсъзнание – то няма критическа функция, приема всичко, което изпратим към него за заповед! И ни защитава. Създава подходящата действителност, която желаем!
  2. Всеки път, когато ни е писнало от рутината на ежедневието, от семейните задължения и ние сме пожелали това да свърши – ние пак сме давали заповед на подсъзнанието си в подкрепа на вече пожеланата действителност! А подсъзнанието – изпълнява!
  3. Всеки път, когато ни е писнало от децата, от партньора, от шефа, от работата… – ние пак отправяме послания, само че те продължават да са заповеди за подсъзнанието ни! То – изпълнява!
  4. Всеки път, когато напрежението ни е дошло в повече, ние си пожелаваме спокойствие, без никого, без задължения… Е, накрая го получаваме. Подсъзнанието винаги изпълнява всичко, което помислим и изречем. То е нашата институция за сбъдване на желания!

Резултатът – чувстваме се зле и самотни, въпреки че край нас е семейството ни, обичайните задължения и хора. Или пък, твърде силно сме желали спокойствие и подсъзнанието ни го е осигурило – разчистили сме всички и сме останали сами…!

Дали сме с останалите край нас, но се чувстваме неразбрани и необичани, или сме останали сами – действителността е една и съща, по различен начин! И какво се случва тогава? О, ужас – колко всички са несправедливи, колко не ни разбират, колко са ни наранили, колко сме зле, какъв лош късмет имаме, а Бог, оооо, Той изобщо не ни отразява, може би го няма…?

Гадничко, но факт! Ако имате проблем със самотата /не да сте сами, а да се чувствате така/, ако чувствате, че няма любов в живота ви, ако имате проблем с теглото или нещо друго на физическо ниво – ще ви открия една тайна! Няма да ви помогнат специалистите в поликлиниката, няма да ви помогнат страхотните добавки, които пиете, няма да ви помогне нищо…! Начинът е само един и той е дълбоко скрит във вас самите! Може би се досещате къде е и как да го извадите на повърхността! Ако е така – поздравления! Ако не – винаги може да потърсите помощ при някой, който може да ви предостави нужната провокация! Успех!

Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!

 

 

Осъзнаването

На надгробната плоча на най-известния гръцки писател и философ на 20 век, Никос Казандзакис в Иракли на остров Крит, известен с романа си „Алексис Зорбас“, са изписани неговите думи:

„Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“

Блажени тези, които са ги приели за свое мото, преди да са изписани на надгробната им плоча!

Няколко от най-вдъхновяващите цитати от „Зорба гъргът“:

  1. “Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.”
  2. “Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.”
  3. “- Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф.”
  4. “- На, кълна се в морето бре, момчета — когато видях смъртта пред себе си, нито за Богородица се сетих, нито за свети Никола! Извърнах се към Кулури, помислих си за жената и извиках: “Ех мари, Катерина! Де да бях сега в леглото ти!”
  5. “Ех, началство – каза той, – да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На, както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора – всички да се прегърнем?”
  6. “Рядко съм изпитвал такава радост през живота си. Това не беше радост, това беше някакво възвишено, абсурдно, неоправдано настроение. Не само неоправдано, но и в разрез с всяко основание – бях загубил всичките си пари… всичко беше загубено.

И тъкмо сега изпитвах едно неочаквано чувство на избавление. Сякаш бях открил в суровия, мрачен череп на Нуждата свободата, която си играеше в едно малко ъгълче. И започнах да играя и аз с нея.

Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ – едни го наричат бог, а други дявол, – връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най – висше, най – сурово щастие.”

  1. “Отново отекна вътре в мен… ужасното предупреждение, че този живот е единствен за всеки човек… Един разум, който се вслушва в това предизвестие, който се изпълва с решимост да победи дребнавостите и слабостите си, да победи леността и празните големи надежди и да се вкопчи изцяло във всяка отлитаща завинаги секунда.”
  2. “Шефе, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.”
  1. “Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…”
  2. “Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.”
  3. “Всичко е идеята – рече той. – Вярващ ли си? Тогава една треска от някаква си стара врата става честният кръст. Не си ли вярващ? Тогава честният кръст целият става някаква стара врата.”
  4. “Като се спуснах към полето, видях един старец, коленичил на камъните и надвнесен над един поток, да се взира в течащата вода, а на лицето му бе изписан неизразим екстаз; сякаш нос, уста, бузи, всичко беше изчезнало и бяха останали само две очи, които гледаха как водата струи сред камъните. Приближих се към него:

– Какво гледаш, дядо? – запитах го аз.

А той, без да вдигне глава, без да откъсне очи от водата, ми отвърна:

– Живота си, чедо, живота си, който си отиде…”

  1. “- Какво ти е пострадал пръстът, Зорбас? – извиках аз.

– Някоя машина ли го е откъснала? – настоявах аз.

– Каква машина си седнал да разправяш! Сам си го отсякох!

– Сам ли? Защо?

– Къде можеш да ги разбереш тия работи ти, началство! – каза той, като повдигна рамене. – Нали ти казах, че съм преминал през всички занаяти. Та по едно време бях и грънчар. Обичах като луд тоя занаят. Знаеш ли какво значи да вземеш една буца кал и да направиш от нея каквото си щеш! Фъррр! – фучи колелото, калта се върти като бясна, а ти си застанал над нея и си казваш: “Ще направя делва, ще направя паница, ще направя светилник, ще направя дявол, ако ща!” Това ще рече човек, ти казвам: свобода!

– И тъй? – рекох. – Ами пръстът?

– На, пречеше ми, когато бях на колелото, все се вреше и ми разваляше работите. Грабнах тогава един ден теслата…

– Ами не те ли заболя?

– Как да не ме заболя! Да не съм нещо пън! Човек съм, заболя ме. Но ми пречеше, ти казвам, на работата – тури му сатъра тогава!

Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш…”

  1. “- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм!

Зорбас поклати глава.

– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…

– Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.

– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?

  1. “Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…

 

Жената с лъчезарната усмивка

Започнах да подготвям семинар на тема – Взаимоотношения и ми попадна следната мисъл, която ме замисли и провокира:

“Мъжът цени повече тази жена, в която влага сила, енергия и пари. А тази, която влага в него – не цени! За съжаление, това е даденост!”

Какво правим, всъщност, ние жените? Водени от безкрайната си чувственост, отдаденост и грижовност, които са просто наша женска същност, когато срещнем някого и си кажем ТОЙ Е – забравяме, че имаме и мозък!!! И се започва – отдаваме време, енергия, емоция, средства и всичко, до което имаме достъп, защото считаме, че така трябва и така желаем. Няма лошо, ако само в този момент, можехме да си дадем сметка и за това, че нещата просто не стават така! Веднъж една приятелка ми разказа виц за две жени – едната цял ден чистила, готвила, оправяла всичко с мисъл за мъжа си, който ще се прибере, само че вече била толкова изтощена, че умората била изписана на лицето й. Той се прибрал, но искал само ентусиазъм и усмивка, които не видял и затова излязъл и отишъл да вечеря с любовницата, която – цял ден била на фитнес, маникюр, фризьор, срещи с любовници, които и говорели колко е прекрасна… и тя супер заредена, едва успяла да се прибере преди него. Отишъл той в дома й – неуправено, несготвено, но… жената пълна с енергия, ентусиазъм и усмивка… Какво пък – завел я на вечеря за награда!!!

Та, така – жената, която обича и се грижи за мъжа, никога няма да бъде оценена, обичана и желана! Факт! В нея няма как да има ентусиазма и усмивката, която мъжът единствено желае! Жената с „лъчезарната усмивк”, а и това, че й е все тая за него, и че ще му се усмихва, докато има полза от него – на кой му пука?!?

ОБРЪЩЕНИЕ
КЪМ ВСИЧКИ СВЕСТНИ ЖЕНИ ДОМАКИНИ ИЛИ НЕ, КОИТО ОБИЧАТ СВОИТЕ МЪЖЕ И СА ПРИЕЛИ МИСИЯТА ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ТЯХ:

СПРЕТЕ! На мига! На него не му пука за това, което правите! Във всеки един момент ще се появи някоя от другите – с “лъчезарната усмивка”, и той ще направи всичко за нея! Не за вас! Вие сте даденост! И не сте интересни! Няма да получите нищо! Никога! Ааа, излъгах – ще получите – голямо страдание! Ако не вярвате, мога още на момента да приведа милиони примери за това!

Така че, пратете такъв мъж на майната му! Като за начало. Оставете го да се кефи на „лъчезарните усмивки“ на нищо не значещи жени! Дайте си сметка, че той няма шанс, защото нали ви е ясно, че животът е непредвидим и ако утре му се случи нещо и той има нужда от помощ… жените с безпроблемните, лъчезарни усмивки няма как да му помогнат, те не се усмихват на човек с проблеми!!! Въпросът е какво вие ще направите?

Няма по-унизително нещо от жена, която не съзнава своята стойност. Излезте от зоната на жертвата и си спомнете, че ВИЕ СТЕ! И никой не може да ви отнеме това! Да, зная – появява се страхът от изоставяне, самота… Стига глупости, вие и с него сте самотни, защото той не забелязва това, което правите за него, а мечтае за жената с лъчезарната усмивка… Поемете контрола, дайте му свободата и го принудете да продължи с „лъчезарната усмивка“! Какво ще последва ли – вече знаете, тя ще стане една от вас, ще забрави усмивката, защото вече е постигнала това, към което се е стремяла и той отново ще замечтае за друга „усмивка“! Омагьосан кръг без изход! Нооо, там където има, или няма изход, преди това е имало вход. Така че, осъзнайте реалността. Нужно е съвсем мъничко, само първата стъпка – повярвайте, че мъжете не са моногамни, това е в природата им и разберете, че не си заслужава да пропилявате живота си за някой, който не може да го оцени! Какво да направите – това е без значение, важното е да бъдете себе си и да приемете, че да помагаш на мъж е все едно да си направиш пикник в средата на жп прелез – влакът задължително ще те премаже!

Вие сте уникални! Вие сте ценни! Дори повече от останалите, защото сте истински и на вас се крепи живота. Другите с „лъчезарните усмивки“ са просто илюзията в главите на обикновените мъже. Да, тъжно, но факт! Не поставям всички мъже под един знаменател, има и осъзнати. Но, за съжаление, щом повечето жени са нещастни, значи процентът на неосъзнатите е по-голям. Убедена съм, че по-голямата част от четящите, ще разпознаят себе си в написаното, което е много тъжно!

Мили, изстрадали, отдадени и грижовни дами,

ако се разпознавате в написаното, има само два начина за промяна  и справяне:

  1. Ако степента на гнева, обидата и болката, които сте акумулирали в себе си е в степен на невъзможност, то направете всичко възможно неблагодарникът да се отдаде на жената с „лъчезарната усмивка“! Звучи ви абсурдно, нали? Ооо, не – щом има гняв, значи искате отмъщение – какъв по-добър начин за отмъщение е, да поставите „лъчезарната усмивка“ на ваше място…? И само като си помислите, какво ще трябва да понесе и колко ще издържи… Ааа, схванахте ли, стана ли ви по-добре?
  2. Ако сте прекалено голяма мазохистка и въпреки всичко го обичате и ви пука за него – ами оставете го да си поиграе, а пък вие се погрижете за себе си! А пък да видим дали ако сега започнете да правите нещата само за себе си няма да ви стане по-добре! А и в крайна сметка, човекът е социално същество – има толкова други хора… И различни! Ама, вие го обичате… дали ще се осъзнае е негов проблем, не ваш, страданието предстои и то ще е само за него. Ако вие се погрижите за себе си, то няма да е за вас! А и в крайна сметка, ако той все пак ви забележи, осъзнае грешките си и има нужда от вас, ще е ОК, ако не – живели сте до момента в илюзия и е безсмислено да я продължавате. Да, лесно на думи, трудно на действие, но факт, а срещу фактите няма сила… Приемате, че пиедесталът, на който сте го поставили е само във вашата глава и задължително си прощавате за пропиляното време – просто урок, а за истинско обучение се плаща много скъпо. Животът така или иначе продължава! Нали не искате да пропилеете остатъка от живота си с мъж, който е толкова ограничен, че се впечатлява от “лъчезарни усмивки” и всичко останало, по същността си безсмислено и фалшиво, което значи ненужно!

П.П.

  1. Изказвам огромни съболезнования към всички мъже, които са толкова ограничени, че не усещат тънката разлика между „лъчезарна усмивка“, на жена без проблеми, с цел облагодетелстване под някаква форма и „сълзи в очите“ на жена с грижа за тях! Съболезнованията ми са затова, защото те няма да ме разберат, но животът ще ги научи. Все някога.
  2. Съжалявам ако съм обидила някой от другите, истинските мъже, измрелият вид на джентълмените, /архаично вече, нали?/, които съзнават, че жената е музика, поезия и струна, която има една едничка нужда – от цигулар! Дълбок поклон на тях!

Който ме разбра, разбра – останалите – в някой друг живот, защото ще се наложи да усвоят урока, а той се повтаря, докато се разбере!!!

По този повод, някой има ли нужда от хипнотична регресия? Потърсете ме! Аз живея за вас!

Актьорите в нашия филм

Попаднали в илюзията на живота, който сами сме си избрали, продължаваме да „затъваме“ в неистинското! Забравили кои сме и защо сме тук, започваме силно да вярваме, че нещо зависи от нас /тук и сега/  и, че имаме дълг към хората в близкото ни обкръжение. Все повече забравяме, че живеем във филма, на който сме и сценаристът и главният актьор и режисьорът… Забравяме, че хората край нас, са само актьори, с които сме сключили подобаващ договор за определени роли в настоящия ни живот.

Родители, деца, партньори на всяко ниво – решаваме, че те са по-важни от останалите, че ние изпълняваме своя дълг като ги обичаме, грижим се за тях и очакваме и изискваме същото и от тях. Толкова се преекспонираме във филма, че започваме да търсим дори вина, или пък оправдание и за себе си, и за тях… Непростима грешка, източник за нещастията ни! Всички хора, които срещаме са едно и също за нас. „Актьорите“ в настоящия филм! И любовта става безусловна само в мига, когато осъзнаем това, в противен случай, мозъкът ни не възприема частицата „без“ и се фокусира на „условна“… С условна любов чакаме грижата на родителите си, с условна любов се грижим за децата си, с условна любов се отдаваме на любимия, и всичко с едно единствено очакване – да получим същото, за да бъдем щастливи! Звучи абсурдно, нали?

Любовта без условия е нещо съвсем друго – да осъзнаем, че всички хора са едно, всеки от тях е край нас само поради една причина – да ни помогне да усвоим определен урок, изпълнявайки съвестно точно онази роля, за която сме се договорили! Някои от тях ще ни нараняват, други ние ще нараняваме, и в двата случая ще страдаме, ако пречупваме тълкуванието си на случващото се през егото и търсим обяснението на логиката, която винаги се стреми към справедливо, отговорно, истинско! Това е добре, но пак забравяме, че тези очаквания са единствено от забравилото себе си човешко его…

Хубавото в случая е, че в живота на всеки човек, винаги идва един момент на осъзнаване. И, тогава очите се отварят, сетивата се изострят, а интуицията започва да шепти все по-отчетливо! Някои успяват да чуят гласа й и да преосмислят нещата, достигайки до истината за „филма“ и ролите в него, други отминават този вътрешен шепот и продължават да се блъскат в стената, търейки любов и справедливост, страдайки за случващото се в живота на своите близки, преживявайки трагично последствията му в своя живот, или пък, „недай Боже“, изпадат дори в съпротива, гняв и обвинения от рода на „Защо все на мене…“!  И така до безкрай, или по-точно до края – докато умрат така, както са живяли! Неосъзнато, нещастно, в безсмислени тревоги и борби, давайки всичко от себе си, но не на този, на когото е било необходимо. Тъжно, но факт!

А на кого е било необходимо да се отдаваме, за кого е трябвало да се грижим, за кого е трябвало да ни пука? Само за един единствен човек в живота – само за главния герой във филма, само за СЕБЕ СИ! Не, не е егоизъм. Ние сме тук, защото има причина. И тази причина не може да е никаква друга, освен да осъвършенстваме себе си и да получим от живота това, от което сме имали нужда. Е, тогава за развитието и преминаването през живота на кого трябва да акцентираме?

Емпатията, състраданието, алтруизмът са прекрасно поведение и усещане! Самият факт, че сме се родили в социална структура, ни показва, че без любов към другите, не можем да се осъществим. Така че всички тези понятия са абсолютно задължителни и необходими, първо за нас самите, просто защото сме хора! Но аз говоря за нещо друго – за вечния фалш, който за съжаление се е превърнал във втора природа за нас, което ще рече в нещо твърде естествено. Толкова естествено, че дори не си даваме сметка за него и не го осъзнаваме. А, именно фалшът да считаме, че има по-главни актьори и по-второстепенни в живота ни, да считаме, че едните ще обичаме, а спрямо другите не е необходим да имаме отношение. Фалшът на убеждението, че ние сме едни добри хора, които като такива, трябва да живеят и правят най-доброто за важните хора за нас, отдавайки се и забравяйки, че се отдаваме единствено на хора, които играят само някаква роля в живота ни. Ще станем истински само тогава, когато осъзнаем, че мисията ни тук и сега е, да се тревожим, грижим и усъвършенстваме единствено себе си, без прилепване към другите, защото това води до очакването да получим в пълна мяра това, което отдаваме. И тогава пак идва или страдание, или осъзнаването от факта, че това е невъзможно!    И точно в този момент идват на дневен ред думите БЪДИ СЕБЕ СИ, но вече изстрадани и обезверени…

Изходът – спрете да страдате, отдавайки време, чувства и живот на останалите! Спомнете си, че сте тук, за да изживеете единствено своя живот и имате задължението и отговорността само към себе си! Спомнете си, че всички останали са само актьорите във вашия филм, както и вие в техния…

Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!

Борбата с живота е безмилостно жестока!

„Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична…“ – старите помнят, младите незнаят! И да напиша името на поета революционер, няма да има никакво значение – старите не могат да го докоснат с ново разбиране, за младите е архаизъм…

Само че, аз нямам предвид разбирането като борба епична с нежелания строй, а с живота! Те, поетите затова са непреходни, защото стиховете им съдържат искрата на универсалното. Като в Библията. За всички времена и хора. Кой както го разбере…

Та, да си дойдем на думата, за днес, за сега, за живота. Проблемът, поне в БГ, според мен е, че нито технологиите, нито политиката, нито образованието дават, носят нещо на обикновения човек. На „Аз, Ти, ТОЍ… НИЕ“! Няма щастие, няма щастливи хора. Децата от малки посещават какви ли не школи, придобиват какви ли не умения, но нямат най-важното – не са щастливи! Защо? Ами, те раснат, обгрижвани от добрите родители, които им дават всичко, което могат,  с изключение на едно – щастието. Защото никой не може да даде това, което няма! А родителите не са щатливи. Децата също.

Другите до децата са учителите, е тук вече става страшно! Смачканият и унизен учител, който съществува единствено, поради вкопчването си в илюзията, че всичко е наред, защото зависи единствено от неговия ентусиазъм, мисия и професионализъм. Непростима грешка и фалш! Обаче е за добро, последните отломки на образованието се крепят именно на такива идеалисти, които са толкова вкопчени в илюзията, че я приемат за самата истина! Или, учителите са по-нещастни и от родителите, или точно толкова, защото и те са родители. И те не могат да дадат на децата това, което нямат.

Децата – вървят по своя път, бидейки често определяни като индигови, кристални и други такива хрумвания на възрастните, обяснявайки адекватно, неадекватното поведение на децата и своята нищожност по повод на липсата на възможност да дадат на децата най-важното, което и те самите не притежават – щастието! И така, нещастни родители, нещастни деца, с много умения, обаче. И… как да се получи нещо различно от това, което е било, няма начин! Просто ще бъдат по-образовани, но също толкова нещастни…

Когато човек не е щастлив, няма любов в сърцето си, за ценности изобщо не искам да почвам, че няма да свърша, този човек, точно този човек няма шанс да изживее живота си пълноценно, без значение със своите умения до какви открития в технологиите и здравеопазването ще блесне! Тъжно.

Но да продължим нататък – Борбата е безмилостно жестока, казва поетът, и е прав. Борбата  с живота никога не свършва, просто защото е налична!

Порастват нашите мили дечица, непознали щастието, единствено някои имат понятие за доволство! Срещат се със себеподобни, изграждат „първични клетки“ – семейства, но…

О, Боже, те нямат понятие за щастие, как да го предадат нататък. Какво продължава да се случва, наблюдаваме го всеки ден, в живота край нас? На 18 се заклели във вечна вярност и любов, на 20 и… се оженили. И, голямото страдание започва, спомнете си липсата на щастие, любов и най-вече ценности! Искат образованите млади хора с много и различни умения да бъдат щастливи, обичани и т.н., ама няма как. Любовта приключва малко след като е започнала, защото няма актуално понятие за нея.

Мъжът в семейството се радва, че е с жената, която обича, но започва да се чувства зле. Не може да примири желанието си за свобода с това на  обвързаност. Защото няма ценности. Не може да направи и избор, защото не знае, че това е решението, не е научен на това. И точно в този момент, нито ходенето на школи по език, нито усвоените компютърни умения могат да му помогнат да стигне до простичката истина, че личността има нещо такова като характеристика и то се нарича „йерархия на ценности“, сорри, но точно на този урок по психология в 9 клас не е присъствал, защото „тя госпожата какво ли разбира“, пък и за какво ли са му тия глупости… Сгреших, усвоените компютърни умения ще му помогнат – ще може да си направи регистрации в социални мрежи и сайтове за запознанства така, че жена му да не разбере. И знаете ли кое е най-тъжното. Не е това, че той ще успее все пак да намери нов човек за себе си, за да е щастлив, не, а това, че той ще си мисли, ще се убеждава сам, че е намерил нещо подобно… Дълбоко в себе си ще съзнава колко безумно е това, но вътрешното гласче, ще е твърде слабо и тайнствено! Тогава, обикновено, решава да посети някой курс по личностно развитие, или да се допита до някой актуален за деня гуру, решен е да намери пътя за себе си, поради хроничната липса на щастие. И той, гуруто вероятно ще му каже /всъщност е сигурно на 100%, проверено/ – „Иди при себе си, елиминирай Егото, ще се справиш, веднъж не си успял, но следващия път, зависи от теб, направи най-доброто за себе си…“ И той, милчкият нещастник вярва, все пак – че гурута  разни, сайтове за личностно израстване ще му покажат пътя… До следващия път, и до по-следващия, и до…. „борбата както казват, е епична“, докато се огледа и… вече няма за кога! Тогава е налице единствено констатацията – Ех, ако тогава бях на тоз акъл!… Беше, но ценност нямаше, затова и шанс нямаше! Беше необходимо само едно действие, една мисъл, за да излезе от омагьосания кръг – Да избере – какъв живот желае за себе си и дали е готов да следва правилата,  имам предвид, непреходните човешки ценности! А, като казах правилата – те, всички тия „учители на новото време“, без ценности, все говорят, че е важно всички да бъдат широки, да излязат от границите, които ги рамкират – ами, да ги попитам, ако не си влязъл вътре, в границите, в рамката, което ще рече правилата на живота, което пък означава ценностите, то откъде ще излизаш…Тъжно!

А какво се случва с нея… Най-красивата, току що излязла от фитнеса с перфектно тяло, като ферари, което трябва да покаже на всяка цена във фейса, за наслада на постиженията й… Ох, тук май не ми се пише, че е твърде ограничено. Ще си позволя единствено да дам малко информация, на милите ни супер умни и красиви подрастващи момичета, нашите момичета… които ние сътворихме и сега предизвикват в сърцата ни единствено тъга!

Мили, млади дами – ако сте срещнали НЕГО, вашият човек, и всичко е прекрасно и той изневиделица ви съобщи, че връзката ви трябва да приключи, защото:

  1. Не е готов за сериозна връзка.
  2. Току що е приключил болезнена връзка и се страхува.
  3. Отдал се е на работа и няма време за нищо друго, защото трябва да успее.
  4. Вие сте най-прекрасният човек, който е срещал и заслужавате много.
  5. Вината не е във вас, и много съжалява, защото той едва ли някога ще срещне подобен човек…
  6. Надява се да продължите да контактувате и да останете приятели /ей това последното е най-тъпото нещо, изречено от мъж, жените ще ме разберат!/
  7. И.т.н, спирам да изброявам, защото ми се приплака, все пак съм жена…

Истината, мили мои е само една – ТОЙ НЕ ВИ ХАРЕСВА И НЕ ЖЕЛАЕ ДА БЪДЕ С ВАС!!! Ако беше различно, то не би имало сила, която да го спре, и вие дълбоко в себе си знаете това, но се страхувате да бъдете истински и предпочитате да се залъгвате с илюзии, за момента изпитвате наслада, че вие сте страхотни, той така казал, но… обстоятелстввата, времето и т.н.! В това, че имате нужда да се залъгвате, няма нищо лошо, все пак начин за справяне е в труден момент, проблемът обаче идва след това. Ако в първия случай, в първия момент не поставите нещата на тяхното място в истината, сте обречени да преживявате това цял живот, или поне докато ви писне избора да страдате толкова, колкото сте си пожелали сами! Урокът се повтаря, докато се усвои! Така че, моят съвет, от позиция на опита е, когато чуете някоя, или подобна на тези фрази, просто му фраснете един през устата, образно казано и го пратете да се пързаля, защото вие сте повече от това, което той мисли за вас в действителност и съзнавате неговата нищожност в случая! Остава и вие да лигитимирате последното изречение, като го докажете на себе си!

Отношенията са сложно нещо. Единственото сложно нещо в живота. Поради липсата на любов и вечният стремеж да убедим себе си, че това не е така!

Няма как, хора израснали, непознали щастието, не познали истинската любов и грижата по време на безсънните нощи на проблеми в очите на мама и тати, отказали се от всичко, от живота си, само за да сме добре ние… няма как, ако мама и тати са били нещастни, ние да сме разбрали щастието в степен възможна да го индикираме и усетим.. няма как, ако не сме видели, отношението на тати и мама един към друг, като една върховна ценност, ние да имаме тази ценност и да я разбираме… няма как, по този начин!

Може би, трябва да дам и виждане за решението – елементарно – Спри с епичната борба с живота по твоя фалшив начин, защото това, че са ти казали, че си невероятен, страхотен и велик, нищо не е. Човек не става такъв, защото близките му са казали така, нито защото любимата учителка го превъзнася… все пак тя е от един друг свят, едно друго време… Човек става това, което желае, едва, когато го постигне. Сам! Или, спри с глупостите, които все някой ти казва, замълчи, ослушай се, пребивавайки в тишината на вътрешния си мир, осъзнай реалността и твоето истинско място в нея… Спри да живееш в представата как би искал да бъде и се отправи към това, кое да промениш в себе си, че да станеш това, което би искал да бъдеш!  И всичко ще си дойде на мястото!

А, между впрочем, Вапцаров е твърде прав – Борбата е наистина жестока, но само ако избереш да се бориш! С живота, нямаш шанс…

 

Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!

Жената с дълбока душевност

         Най-големият абсурд в отношенията на любовта е, че мъжете винаги търсят жена с дълбока душевност, страдат и се оплакват, че не я откриват в действителността на пошлостта, бездуховността и комерсиалността! А, когато я открият – не могат да се справят с нея и пак страдат…! Защо се получава така – може би, поради същностните неразбирателства – „Мъжете са от Марс, жените от Венера“? Мисля, че една изключителна авторка – Рания Найм, с много проникновеност в думите си, дава всички отговори на въпроса. И така, ЗАЩО МЪЖЕТЕ ЦЯЛ ЖИВОТ ТЪРСЯТ ЖЕНАТА С ДЪЛБОКА ДУШЕВНОСТ, А ПОСЛЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ  С НЕЯ И СТРАДАТ?

  1. Жената с дълбока душевност задава дълбоки въпроси.
    Тя ще влезе в живота ти, но не просто като украшение към него. Тя ще започне да ти задава въпроси, на които може би няма да си подготвен да отговориш. Дори на първите ви срещи – тя няма да иска да си говорите за общи неща, а за истинските неща от живота. Защото тя самата е истинска.
  1. Жената с дълбока душевност е честна.
    Понякога дори прекалено честна. Тя вярва в това, че не трябва да залъгва себе си, нито човека до себе си. Ако я попиташ нещо, тя ще ти каже това, което мисли. Бъди готов за честността й. И бъди готов да й отвърнеш със същото.
  1. Жената с дълбока душевност знае какво иска.
    Или кого иска. Тя знае, че сърцето й бие само за истинската любов и не иска да се примирява с посредствени връзки. И посредствени хора.
  1. Жената с дълбока душевност не иска повърхностни взаимоотношения.
    Тя иска дълги разговори, в които да си говорите за живота, иска да чуе истории от твоето минало и да ти разкаже тези от своето, иска да чуе мечтите ти за бъдещето и да ти сподели своите. Иска откритост и дълбочина. Иска нещо повече от това да живеете заедно под един покрив.
  1. Жената с дълбока душевност не се страхува да разкрие чувствата си.
    Не се страхува от близостта и от това, че може да бъде наранена. Тя не мисли, че ако разкрие чувствата си, ще стане по-уязвима или ще изгуби свободата си. И търси същото и в човека срещу себе си.
  1. Жената с дълбока душевност вижда през теб.
    Знае кой си наистина и какво те прави уязвим. И не го прикрива. Не се страхува да ти покаже слабите ти места и да ти помогне да ги промениш. Не бяга от истинската ти същност. Но и не се примирява със слабостите, защото знае, че мисията на всички ни е да се развиваме. Стига и ти да си готов.
  1. Жената с дълбока душевност се уморява от непостоянството.
    Тя иска до себе си мъж, на когото може да разчита. Мъж, който не променя настроенията си без причина. Мъж, който не се цупи като малко дете. Мъж, с когото знае, че може да създаде стабилни основи за своя бъдещ живот. Мъж, който е мъж.
  1. Жената с дълбока душевност преживява всичко дълбоко.
    Емоциите й са дълбоки. Дълбоки са и мислите й. С каквото и да се занимава, каквото и да изпитва, тя се потапя цялата в него. Никога не остава безразлична – към никого и към нищо.
  1. Жената с дълбока душевност може единствено как да обича дълбоко.
    Затова не може да приеме да бъде обичана по друг начин. За нея връзка заради връзката не е опция. Тя не иска просто някой, с когото да запълва времето и самотата си. Иска някой, който да е в синхрон с дълбочината на чувствата й. Тя знае кога мъжът до нея не може или не иска да отговори на чувствата й и постепенно ще се отдалечи от него, за да намери човека, който иска също толкова дълбока любов.
  1. Жената с дълбока душевност няма да те чака цял живот.
    Тя няма да те чака цял живот да се промениш и да решиш, че вече я искаш. Защото е изпълнена със страст, емоция и любов и иска да ги изживее. Ако не с теб, тогава с някой друг, който изпитва същите страст, емоция и любов. Някой, който ще я направи щастлива.

Източник:
http://dama.bg/article/zashto-povecheto-muzhe-ne-mogat-da-se-spraviat-s-zheni-s-dulboka-dushevnost/10773/

 

Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!

Тренинг – Основи на НЛП

Позвъни и запази своето място за тренинг група за усвояване основите на НЛП  – 0877 66 54 82, местата са ограничени до 10, за по-голяма ефективност и персонално внимание към всеки един.
В приятна обстановка и малка група, делничен ден от 18.00 ч до 20.00 ч.. Тренингът съдържа 3 модула по 2 часа. Участие – 20 лв. на модул.
 

Как с НЛП Вие можете да моделирате и свободно да навигирате своята реалност?

Запознаване с НЛП – НЛП е съкращение на Невро-лингвистично програмиране -революционен подход към човешкото общуване и личното развитие. Някои хора го наричат „изкуство и наука на личното усъвършенстване“ или „изследване на субективния опит“. Предлага модерни умения за междуличностно общуване и практически начини да промените начина си на мислене и поведение. Милиони хора са използвали неговите прости принципи и техники, за да изградят по-добри отношения с другите, да установят ново ниво на доверие и да постигнат успех във всеки аспект от живота си.

Базови презумпции на НЛП – Ако човек разбира с какво неговия негативен опит се отличава от позитивния, то той би могъл да промени живота си. Презумпциите в НЛП – предположения, въз основа на които се действа така, сякаш са истина, въпреки че не винаги е така – само ни помагат да открием в себе си повече ресурси. Те са:

  • Картата не е територия
  • Вие притежавате всички необходими ресурси
  • Смисълът на това, което съобщавате, се крие в отговора, който получавате
  • Успехът е способност да постигате планираните резултати
  • Провалът може да бъде превърнат в обратна връзка
  • Зад всяко поведение се крие позитивно намерение
  • Винаги съществува друг избор

Репрезентативните системи – как работи съзнанието и подсъзнанието и как тези знания ще Ви помогнат да постигате своите цели с лекота. Всеки човек има различно мислене, минал опит, ценности, убеждения, поведение, способност за учене, способност за слушане, характер, предпочитания, мнение и т.н. На базата на тези различия всеки от нас има предпочитана репрезентативна система или още предпочитано сетиво за възприемане на околния свят. Познатите ни сетива са зрение, слух, обоняние, допир и вкус. През последните години учени и специалисти се съгласиха, че има и още едно сетиво, а именно възприемане на света посредством вътрешен диалог. И така, репрезентативните системи са:

  • Визуална (зрение)
  • Аудиална (слух)
  • Кинестетична (допир, обоняние, вкус)

Позвъни и запази своето място за тренинг група за усвояване основите на НЛП  – 0877 66 54 82, местата са ограничени до 10, за по-голяма ефективност и персонално внимание към всеки един.
В приятна обстановка и малка група, делничен ден от 18.00 ч до 20.00 ч.. Тренингът съдържа 3 модула по 2 часа. Участие – 20 лв. на модул.

Тренинг – Зона на комфорт – как да я разширим?

Позвъни и запази своето място за тренинга – 0877 66 54 82, местата са ограничени до 10, за по-голяма ефективност и персонално внимание към всеки един.
В приятна обстановка и малка група, делничен ден от 18.00 ч до 20.00 ч.. Участие – 10 лв.

Според Уикипедия, “Зона на комфорт” е:

„Състояние на липса на тревожност, в което човек се намира, използвайки ограничен набор от поведения, с които получава стабилни резултати, обикновено без чувството, че се излага на риск. Зоната на комфорт е психично състояние, в което човек се разполага да живее в определени мисловни граници, които вдъхват в него чувството са сигурност.

Когато твърде дълго стоим в зоната си на комфорт, ние изпадаме в определено статично състояние, докато животът около нас продължава да бъде динамичен, не статичен. Или, казано по друг начин, докато ние стоим на едно място, останалите, или поне част от тях, се движат и променят.“

В личният ни живот и във взаимоотношенията ни с други хора да стоим твърде дълго в зоната си на комфорт означава да позволяваме на рутината и еднообразието да завладяват живота ни, да се носим по течението, използвайки някаква натрупана с времето инерция, както и да изграждаме в себе си лека-полека най-различни страхове и фобии.

Когато твърде дълго се задържаме в зоната си на комфорт и залагаме на едни и същи решения и действия, без да се излагаме на какъвто и да е било риск, на практика тъпчем на едно място и получаваме еднообразни резултати, които неусетно могат да се превърнат в посредствени.

Как можеш да разпознаеш, че се намираш в Зоната на комфорт? Вероятно не е лесно, тъй като това е едно от коварните неща на Зоната на комфорт – не разбираш кога и как си попаднал в клопката й. Помисли си кога за последно пое някакъв риск?

Рисковано ни се струва нещо, от което се страхуваме. Спрем ли да се страхуваме, спираме да възприемаме определена ситуация като рискована и е много по-вероятно да предприемем ново и нетипично за нас до този момент действие.

Това изважда на дневен ред следната идея – за да напуснем зоната си на комфорт, следва да сме наясно от какво се страхуваме. Разберем ли страховете си, можем да продължим напред.

„Определението за лудост е да правиш едно и също нещо, отново и отново, и да очакваш различни резултати“, е казал Алберт Айнщайн. А когато се намираме в Зоната на комфорт, правим едни и същи (на пръв поглед комфортни и безрискови) неща.

Често пъти, ако има нещо, което ни спира да постигаме по-високи резултати, пречи ни да избягаме от посредствеността и ни спъва в желанието ни да сме истински доволни и щастливи, това е тя – Зоната на комфорт.

Това е навикът ни да повтаряме едни и същи действия (понякога едни и същи грешки). Това е илюзорното ни усещане, че не рискуваме нищо, че сме стабилни, че сме добре.

Напускането на Зоната на комфорт би могло да бъде онова ново начало, онзи рестарт в живота, за който може би някога и ти си мечтал.

От теб зависи да сбъднеш мечтите си!

Позвъни и запази своето място за тренинга – 0877 66 54 82, местата са ограничени до 10, за по-голяма ефективност и персонално внимание към всеки един.
В приятна обстановка и малка група, делничен ден от 18.00 ч до 20.00 ч.. Участие – 10 лв.

Тренинг – Взаимоотношения

Позвъни и запази своето място за тренинга  – 0877 66 54 82, местата са ограничени до 10, за по голям ефект и персонално внимание на всеки един..
В приятна обстановка и малка група, делничен ден от 18.00 ч до 20.00 ч.. Участие – 10 лв.

Осъзнаването на това, че всеки човек е специален, независимо от това кой е и какво положение заема в обществото, променя отношението ни към хората. Веднъж започнали да приемаме доброто от Вселената, естествено е да искаме и да го споделяме, защото съзнаваме, че отдавайки от своята любов, отваряме място за нов приток към нас. Когато от чувство на несигурност и поради недостатъчност, се вкопчим в онова, което имаме, започваме постепенно да ограничаваме притока на любов към нас. Докато полагаме усилия да не изгубим своето притежание, пречим на движението на любовта и не отваряме пространство за нов поток на същата. Веднъж открили у себе си способността да даваме, обръщаме хода на нещата. Да даваш, не означава да се жертваш или да го правиш, за да задоволяваш някаква духовна нужда. Даваш, заради самото удоволствие от този акт. Могат да се раздават само душевно богати хора, такива, чиито сърца преливат от обич. Във всеки от нас има неизчерпаем запас от обич и щастие. Свикнали сме да мислим, че за да сме щастливи, трябва да получим нещо от външния свят, но всъщност процесът протича в обратен ред. Трябва да се научим да насочваме навън, щастието и удоволствието, което изпитваме, за да ги споделим с другите – и не защото е благодетелно, а защото човек наистина се чувства прекрасно! Щом веднъж започнем да го правим, естествено е да искаме да продължим, защото да се раздаваш, е в основата на всяка обич, а хората са устроени да обичат. Когато изливаме своята обич, отваряме повече място за обич, която е насочена към нас. След време на човек така започва да му харесва, че не спира да се раздава. И колкото повече отдава от себе си, толкова повече получава от света, по силата на принципа за енергийната циркулация – природата не търпи вакуум и когато вие осъществите отдаване, се отваря пространство за получаване. Даваш ли, биваш богато възмезден. Практикувайки визуализация, ще откриете, че колкото по-ориентирани сте да се раздавате, толкова по-лесно ще осъществите мечтите си… Но не забравяйте, че не бива безкрайно да се раздавате, без да получавате в същата мяра…И също така, че да даваш, означава да не пропускаш и самия себе си.

Позвъни и запази своето място за тренинга  – 0877 66 54 82, местата са ограничени до 10, за по голям ефект и персонално внимание на всеки един.
В приятна обстановка и малка група, делничен ден от 18.00 ч до 20.00 ч.. Участие – 10 лв.

 

Защо не сме щастливи?

Едно от нещата, които ни пречат да живеем свободно и да се радваме на живота, е вкопчването.

В ежедневието ние неусетно се привързваме към вещите си, към хора, ситуации и места, които си мислим, че ни носят щастие и сигурност. Много от нещата, които имаме сега сме придобили с доста усилия – работата, къща, кола, партньорства, имидж и те са придобили специално значение за нас.  Несъзнателно развиваме съзнанието, че ги притежаваме и започваме да градим идентичността си спрямо тях.

Притежанието обаче е тежест, бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загуба. И най-малката промяна в обстоятелствата ни принуждава да застанем нащрек, да се почувстваме в опасност, че всеки момент могат да ни отнемат „нашето“.

Този страх води до още по-силно вкопчване в нещата, започваме да търсим начини да се презастраховаме срещу въображаемите нападатели, които искат да ни ограбят. По ирония на съдбата,  колкото повече се страхуваме, толкова по-голяма е вероятността да загубим. Почти във всички случаи, когато отчаяно се вкопчим в нещо,  става така, че го губим.

Дълбоката привързаност създава енергия, която сякаш отблъсква от нас обекта на пристрастеността ни.

Ние не съзнаваме, че с вкопчването в нещата сами се връзваме. Мечтаем за свобода, а си слагаме окови.

Дори и да не загубим това, към което сме привързани, страхът от загуба ни лишава от удоволствието да му се радваме, лишава ни от свободата ни.

В някои случаи ние се вкопчваме в идеята, че точно определена работа, къща, човек и т. н. трябва да са наши и само те могат да ни донесат радост,  а когато това не се случи, имаме чувството, че сме ограбени, че постоянно някой ни измъква нещата под носа. Струва ни се, че около нас постоянно дебне „крадец“.

Много от нас се вкопчват  в спомените и се определят чрез миналото си. Те не смеят да се  „пуснат“ от миналите преживявания  и това им пречи да оценят днешния ден. Докато не се освободят от мислите за миналото, те  остават постоянно вързани.

Достигнала съм до извода, че човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.

Това разбира се не означава да се откажем от вещите си и това, което имаме, а да не се вкопчваме в тях.

Може би си мислите, че вие не сте пристрастени към нищо.

Но всъщност ние се вкопчваме във всяко нещо, за което казваме: „не мога без него“,  „това/той/тя е всичко за мен“, „трябва да го имам  на всяка цена“, „само това (ще)ме прави щастлив“.

Как да се освободим от вкопчването, как да спрем  този страх, който подкопава удоволствието от живота?

Следва продължение

Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!